България изнася цаца, сафрид, барбун, калкан, хамсия за Турция, Гърция, Сърбия, Румъния, Испания,

България изнася цаца, сафрид, барбун, калкан, хамсия за Турция, Гърция, Сърбия, Румъния, Испания, Англия, Украйна, казва  директорът на Изпълнителна организация по риболовство и аквакултури

- Г-н Георгиев, мина съвсем месец от празника на моряците и банкерите - Никулден. Какви са най-честите нарушавания, които констатирате, свързани с рибните пазари, и има ли някои пропуски, които се откриват всяка година?

- Изпълнителна организация по риболовство и аквакултури (ИАРА) прави целогодишно ежедневни инспекции по пристанища, лодкостоянки, пазари, рибни тържища и борси, стопанства за аквакултури, сладководни водоеми, транспортни средства, както и инспекции на целия рибарски флот и в Черно море, и на река Дунав.

Изпълняваме и народен проект взаимно с ANPA (аналогичната организация на ИАРА за Румъния) за Черно море, както имаме и подписани меморандуми за съдействие с други държавни институции.

За всеки сезон от годината си има присъщи нарушавания на Закона за риболовство и аквакултури, като в есенно-зимните месеци най-често се предлага риба без документи за генезис, нерегламентирана продажба от багажни отделения на коли, на тротоари, превозването ѝ с нелицензирани транспортни средства, осъществяване на нерегламентиран икономически лов на риба без разрешителни и лодки без маркировка. Това се случва както във водите на Черно море, по този начин и в река Дунав.

Във вътрешните водоеми има бракониерски лов на риба с хрилни мрежи, който е безусловно неразрешен.

Други нарушавания, на които се натъкват контролните ни органи, са количества риба над допустимите за улов, предложение на неразрешени типове риба, да вземем за пример есетрови, както и риба под минимално допустимите размери.

- Успявате ли да се справите с бракониерството?

- За голямо страдание, по морето и навътре в страната инспекторите от организацията се натъкват на хора, които са с “професия ” нарушител. За морето особено има икономически лов на риба с хрилни мрежи, без позволение и с нерегистриран кораб, както и улов над допустимите количества.

Характерно е и дънното тралене за бяла пясъчна мида, черна морска мида и рапан без разрешителни.

Това води до заличаване на хайвера на рибата и в частност на калкана през размножителния интервал и мощно нарушава морската екосистема.

За вътрешните водоеми като язовири, реки, баластиерни корекции, езера е особено потреблението на хрилни мрежи за икономически лов на риба, потреблението на ток, на нерегламентирани кошове за улов на речен и езерен рак, на герими (бракониерски уред) за улов на хищни риби и други, които подлагат на риск така и така тук-там нежната екосистема на реките и язовирите.